Nov 4, 2007, 11:43 AM

От Любовта Смъртта ми е гореща...

  Poetry » Other
1.2K 0 17
***
... в памет на Тази...
която умря в теб...


Разпилях се... стихнах...
уязвих се...
И силата окапа бездиханна...
За Бога... не успях...
раних се...
с Любов могъщо безпощадна...

Ще тръгвам... трябва...
уморих се...
Осиротя крилото ми отляво...
Не ме търси... до кръв
стопих се...
Но сълзите си вързах здраво...

Не плача... искам...
споделих се...
Сега пред мъртво огледало...
застивам... стена...
Остъклих се...
във спомен за сърцето цяло...

Разлях се... счупих се...
убих се...
Но от Любов смъртта е най-гореща...
Избухнах... пламнах...
Възкресих се...
в самотен път на болка веща...

И тръгвам... Боже...
Причиних се...
От най-великата стихия...
се браних... бягах...
примирих се...
Любов не мога да убия!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...