Aug 1, 2008, 1:58 PM

От мен си тръгна ти

  Poetry » Love
1.6K 0 4

От мен си тръгна ти...

 

От мен си тръгна ти,

без дума да продумат твоите устни.

Сърцето ми разби

и страшно ме боли.

 

Сега се питам:

къде ли сбъркахме със теб?

Обича ли ме ти?

Обичах ли те аз?

 

Какво във теб стопи

огъня на любовта?

Какво направих аз,

да те задържа?

 

Сърцето ми кърви,

душата ми се гърчи.

Очите празно гледат

и търсят те в нощта.

 

В тях пламъка изчезна,

остана самота...

Ръцете пусто търсят

и не намират твоите.  

 

С теб тръгна си дори

и смисъла в животa.

С теб огън бе дори

вода и лед, и камък.

 

И спомени сега като на филм 

превъртат се пред мен.

Как всичко си ми ти

и аз без теб не мога. 

 

Обича ли ме ти?

Обичам ли те аз?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йовка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...