От миналото до сега...
Човек се бори за доброто!
Живее с мисълта,че тя е
най-доброто.
Човек устроен и така...
Тъй както Бог го е създал.
Да бъде като него...
Но всъщност той е слаб.
Защо ли?Май е за доброто...
Защото лесно човекът се нахъсва.
Отчаян той търси благини...
Иска повече и то във злато!?
И забравя че човек се е родил.
Тъжно е и Бог тъжи... Затуй че
той е в плен на алчност и поквара.
Забравил и че Бог човек сътвори.
На земята за наслада...
© Ангел All rights reserved.