Ваниловото утро се подсмихва,
подготвило поредна изненада.
Знам добре, дори когато стихва,
че с времето ми то се разполага.
Дали било чрез слънцето излято
или пък в нечията птича песен.
То поднася ми през зима лято,
сякаш влак е и то експресен...
От утрото си аз не се оплаквам,
че моята надежда и мечта е.
От него мога всичко да очаквам,
дори когато мъничка тъга е...
© Ивелина каменова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Очаквай неочакваното 
Поздравления!