С тъга и обич те обвивам.
Пред мен усмивката ти грее.
Понякога мълчанието ти убива.
Душа ми в спомени тогаз се рее.
Оплиташ ме във златни мрежи.
Нега безкрайна в тях съзирам.
Потъвам в океан безбрежен.
Брега на ласките едва достигам.
И пак копнея те. И в мъката
изстрадала ръка не вплитам.
Пристенва тя, надолу дърпа,
а аз от обич искам да политна!
© Криси All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
