От раждането до църквата
В една екзистенциална самота
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират
да молим прошка с разкаяние;
с респект във тухленските църкви -
по моему - предимно институции.
Защото няма обич, няма вяра,
измерени във нещо материално.
Но всъщност - "Те и другите го правят..." -
ще се изкажат някои "сакрално".
Оголени душици сме, но можем,
за миг избягали от съзаклятие,
да се запитаме кои сме и къде сме,
и колко сме големи за разпятие.
© Геновева Христова All rights reserved.
