Аз всичко, дето дадох -
от сърце направих.
За едните се предадох,
а за другите надвих...
И за теб душата си прежалих,
и за тебе нищо не щадих.
Щастие и болка над плещите си стоварих,
от годините си свидни и на тебе подарих.
И не съжалявам аз за всичко туй -
от сърце, отвътре то струеше.
Малцина знаят какво богатство е онуй,
дето звезда за тебе в нечии очи блестеше.
И когато това сърце,
дето Всичкото от него ми извира,
да бие някой ден просто спре, аз знам,
че намерила ще съм Всемира
и... все пак, дарила съм го в нечии ръце.
А че много от тез ръце са ме предали,
че много болка понесла съм и преживяла...
това значение ще има ли - едва ли,
щом всичко ОТ СЪРЦЕ за другите съм дала.
© Галина Кръстева All rights reserved.