От този свят без нищо си отиваш
От този свят без нищо си отиваш.
Разплита се животът в непотребна кал.
Не взимаш болката, и радостта не
взимаш,
какво от туй, че честно си живял.
Не взимаш нищо, никаква награда
за мъката, поднесена от този свят.
И равен си пред портите на Ада,
щом тихичко настъпи твоя час.
Не взимаш нищо, но оставаш,
тежко бреме във една сълза.
Остава пламъкът, и споменът остава,
натежал в душата - ледена искра.
Остават думите неказани и тихи,
и дланите, изтрили парещата пот.
Умират птиците, удавени в смеха си,
пред Райските врати на Бог.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
