Dec 19, 2009, 11:14 PM

Отбивки

  Poetry
965 0 7

От всеки отричан

ще искам живот,

ще бъде обичан

с нов хороскоп.

 

Аз бързах да бъда

утихнала пещ,

а всяка присъда

бе тежък копнеж...

 

Отивам си,  идвам,

незнайно защо…

все търсех любима

в бяло платно.

 

На всички усмивки

им махнах с ръка,

та те са отбивки,

от мрачна тъга…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...