Jul 21, 2008, 9:45 AM

Отдавна...

  Poetry » Love
1.3K 0 35
               Отдавна...

Отдавна не живееш в мене,
а твоето докосване - тетивно...
мишената са дните ми ранени
и връщаш се... по-скоро си отиваш!...

Отдавна жълта съм... и есенна,
в полето бях - осили разпилявах...
не ме моли - да чуеш песен -
песните умряха - нераздадени!...

Отдавна нецелуната съм... нощна...
погалвам тихо своята душа...
и тихо шепна и - не искай още!...
Целувките болят - от самота!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...