Отдавна...
Отдавна не живееш в мене,
а твоето докосване - тетивно...
мишената са дните ми ранени
и връщаш се... по-скоро си отиваш!...
Отдавна жълта съм... и есенна,
в полето бях - осили разпилявах...
не ме моли - да чуеш песен -
песните умряха - нераздадени!...
Отдавна нецелуната съм... нощна...
погалвам тихо своята душа...
и тихо шепна и - не искай още!...
Целувките болят - от самота!...
© Таня Георгиева All rights reserved.
