Jul 21, 2008, 9:45 AM

Отдавна...

  Poetry » Love
1.3K 0 35
               Отдавна...

Отдавна не живееш в мене,
а твоето докосване - тетивно...
мишената са дните ми ранени
и връщаш се... по-скоро си отиваш!...

Отдавна жълта съм... и есенна,
в полето бях - осили разпилявах...
не ме моли - да чуеш песен -
песните умряха - нераздадени!...

Отдавна нецелуната съм... нощна...
погалвам тихо своята душа...
и тихо шепна и - не искай още!...
Целувките болят - от самота!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...