Aug 6, 2006, 11:44 AM

Отдавна отронени черешови цветове...

  Poetry
1.2K 0 7

 
 Отдавна отронени черешови цветове
се заплитат в косите ми...Черно-бяла дантела...
В лабитинт от въпроси и неистинни истини
Самотата е короните сплела...

 
Луната се оглежда в горско огледало,
На клон един проблясва пеперудено крило
Лилаво - като безкрайно чакана поличба
Върку цъфтящото черешово дърво...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фаволина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...