Питаш ме,
ще отговоря -
с мойта съвест, с моя глас.
Що е мъка, зная!
Не говоря наизуст.
От стара майка цяла нощ не спя,
а любимия спаси се от смъртта.
Пак е с нас!
Питай ме,
що товар е, бреме?
Не така го чувствам аз.
Нямам време,
всички чакат у дома -
вода, храна, премяна
да им натъкмя.
Ако искаш, питай!
Не живея в рай.
Мечтите ми, миг един прекъсна,
много рано, но съдба.
Днес съм радостна,
че всички "полуживи" -
пак сме заедно, на Рождество!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
