Питаш ме,
ще отговоря -
с мойта съвест, с моя глас.
Що е мъка, зная!
Не говоря наизуст.
От стара майка цяла нощ не спя,
а любимия спаси се от смъртта.
Пак е с нас!
Питай ме,
що товар е, бреме?
Не така го чувствам аз.
Нямам време,
всички чакат у дома -
вода, храна, премяна
да им натъкмя.
Ако искаш, питай!
Не живея в рай.
Мечтите ми, миг един прекъсна,
много рано, но съдба.
Днес съм радостна,
че всички "полуживи" -
пак сме заедно, на Рождество!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
