Питаш ме,
ще отговоря -
с мойта съвест, с моя глас.
Що е мъка, зная!
Не говоря наизуст.
От стара майка цяла нощ не спя,
а любимия спаси се от смъртта.
Пак е с нас!
Питай ме,
що товар е, бреме?
Не така го чувствам аз.
Нямам време,
всички чакат у дома -
вода, храна, премяна
да им натъкмя.
Ако искаш, питай!
Не живея в рай.
Мечтите ми, миг един прекъсна,
много рано, но съдба.
Днес съм радостна,
че всички "полуживи" -
пак сме заедно, на Рождество!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
