Питаш ме,
ще отговоря -
с мойта съвест, с моя глас.
Що е мъка, зная!
Не говоря наизуст.
От стара майка цяла нощ не спя,
а любимия спаси се от смъртта.
Пак е с нас!
Питай ме,
що товар е, бреме?
Не така го чувствам аз.
Нямам време,
всички чакат у дома -
вода, храна, премяна
да им натъкмя.
Ако искаш, питай!
Не живея в рай.
Мечтите ми, миг един прекъсна,
много рано, но съдба.
Днес съм радостна,
че всички "полуживи" -
пак сме заедно, на Рождество!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
