Отиде си момчето ми;
порасна;
отиде да живее другаде
и стаята му се изпразни -
по дънките познавам.
Влюбен е.
Компютърът му ням
с китарата
не пее вибокс седем след вечеря.
Сега на друга хвърля
свойте слипове
и чака да му сготвят нервите.
Отиде си момчето;
възмъжало е.
Дано да го обгрижват с думи ласкави!
При мене зажадняла чака
стаята му
да го превърне пак за малко
в мое лястовиче.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
