Отивай си!
Отивай си, та вече да олекне
от примката на твоите очи
и нощите безсънни, безконечни
със себе си далече отнеси,
че вече се задъхвам от копнежи
по твоите студени небеса,
от устните ти, дето мене режат
със своята червена тишина.
Отивай си, преди да съм се свършил
от куцане по твоите следи,
преди да съм се счупил от въздишки,
родили се от твоите гърди.
Преди съвсем да се заключа
в овалите на твоите ръце,
с веригите на мъжката си нужда
отворили халките си към теб.
Отивай си, аз искам да олекне
от силата на тази красота.
Отивай си! Отивай си, понеже
от болката по тебе ще умра!
© Деян Димитров All rights reserved.
