Отивам си, защото те обичам...
Отивам си, защото те обичам...
Знам, трудно се сбогувам... но не мога
да вляза в твоя дом, дори да свети.
Защото съм обичала до Бога.
Написах теб.
И после те разказах.
Когато в мен за тебе е ключА
да вляза с взлом е равно на омраза
и чакам да отвориш сам.
Не искам през нощта ти
да надничам.
Аз мога да съм тук, а нямаш нужда.
Защото уважавам - те обичам.
И в мислите не искам да съм чужда.
Когато не отваряш - отминавам
и в нежен спомен тихо се обличам.
И тръгвам си.
Защото те обичам.
Силвена Иванова
© Силвена Иванова All rights reserved.
