Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18138
Oct 10, 2021, 11:02 AM  

Откакто севернякът пак повя 

  Poetry » Landscape
321 2 9

Откакто севернякът пак повя
и сви деня ми, дреха умаляла
зачака сняг студената земя,
за белота и нежност закопняла.

 

Откакто под оловни небеса
присвит стихът изплаква строфи къси.
Си мисля - в ред поетите не са,
но щом боли ги, значи са с ума си.

 

В камина стенат влажните дърва,
за циганското лято май е късно.
Безкрайно ми е тъжно, затова,
ще сложа чай, ухание да пръсна,

 

над мократа градина, дето спи,
дълбоко под земята жилав корен
на люляк. Славей, лято и липи
и летен ден, щастлив и ококорен,

 

с невинно любопитство на дете,
разпитва тихо котки, хора, нощи
дали е нужно за да порасте,
да изтърпи калта. И колко още?

 

А аз глупакът в бъдещето взрян,
ще пия чай и пролет ще лелея.
На къс небе по-мъничко от длан,
ще пиша за любов, живот и Нея.

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??