Jul 7, 2011, 9:54 AM

Откакто си замина

  Poetry
1.5K 0 1

Откакто си замина,

не пеят моите птички,

сърцето ми е болно,

сърдито е на всички.

 

Копнежът ми не спира,

по теб изгарям аз,

но още една година

застана между нас.

 

Във миналото скитам,

душата в мене тръпне

и моля някой спомен

при тебе да ме върне.

 

Ела при мене близо,

до мене поседни,

почувствай колко бързо

времето  лети...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дева Тарейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...