Dec 11, 2013, 3:24 PM

Отказвам

  Poetry » Other
840 0 1



Не може! Няма да повярвам!
Не искам никой тук да ми докладва!
Не искам, чу ли! Бързо замълчи!
Нима възможно е очите на приятел,
с който до вчера всичко си делил,
днес да те гледат със такава ярост
и да го чуваш страшни думи да реди?
Нима възможно е подобно нещо?
НЕ! НЕ! Отказвам да го видя аз!
Предателства не виждам, не очаквам...
от днес и чак до сетния си час ....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

  • А за жалост ги има в изобилие ( предателствата ) Поздрави за стиха.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...