Jan 12, 2011, 6:44 PM

Отказвам

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Отказвам

 

Не! Няма да дам на тишината

да трие името ти от моята

самотна  стая... този момент си е мой.

Няма отново да допускам

да си гост във дните ми

на тази тъй прекрасна наша среща.

Този път... обещавам...

ще дам на мечтите ти въздух,

за да се сбъдват,

да ме докоснат.

Няма да давам на времето

да променя образа ти,

няма да давам ръцете ти

да измръзват,

когато ме чакаш отвън.

Този път ще сложа

най-красивата си рокля -

ти го заслужаваш.

...

Не! Отказвам истински

да повярвам, че те загубих

още когато тайно отказвах

да вярвам, че има любов.

Нали ще идваш пак

така усмихнат,

нали ще ме обикваш

още повече, по-силно,

знаеш ли, че аз без теб

съм мъртва

и в стаята сега е тихо...

 

(На тези, които ме запазиха в сърцата си - само там ще съм безсмъртна.)

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...