Отклонение

Poetry » Love

569 1 3

Отклонение

Поисках вярната посока

да пренебрегна, да сгреша

и да извикам тъй високо,

че разума да заглуша.

И дълго скитах в надпревара

със времето и с паметта,

а щом се върнах, не заварих

ни тебе, нито любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво,но и тъжно... отклонение!

2018-03-10T13:51:12+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Да!

2018-02-27T01:49:56+02:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Така е. Никой никога не се завръща на същото място. То е различно с всеки миг. Завърнала си се на променено място.

2018-02-26T07:49:50+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0