Отключени за вечно сетива
Защото имах само две очи,
а цялата вселена бях побрала,
преди да я погледна отстрани
и да прекръстя Kрая й Начало,
защото имах чувстващи ръце,
прегръщах и земята, и дървото,
прегръщах непознатия човек,
чрез който оживяваше животът.
Защото имах думи за курбан
и вярата ми беше услужлива,
а клетви и проклятия не знам,
събуждах се по-често мълчалива.
Защото ходих дълго по въже
и всички върхове ми бяха равни,
за чуждо малокръвие приех
залитащата сянка на удавник.
Все още мога много да греша
в умората си всичко да узная,
но чувстваща, избираща, сама,
душата ми е кръстена на Рая.
