Тягостни дните минаваха бавно
и се лутах объркан и сам.
Ядосан, изнервен, и то с право,
вик надавах, някак си ням.
В еднообразието мое ти появи се
и нарисува с пръсти дъга.
Контрастът с всичко до тука изпитано,
фар в душевната, гъста мъгла.
Сега подозирам, че вече съм влюбен.
Но спокоен се чувствам, уверен.
Така се чувства човек, отдавна изгубен,
когато е най-после намерен.