Открий ми душевността си
Ти толкоз пестелив на думи си.
И тайничко заничам аз във тях,
да схвана скрития им смисъл,
в душата да надникна, в твоя свят...
Потайността е някога омайна.
Но честичко простенва и боли,
щом с близък искаш радостта си
да видиш заедно, да споделиш...
И с ласка да попия твойта мъка,
със нежност да те утеша,
в сълзи тъгата да измия,
и болката в ръце да приютя.
Не си виновен. И не те упреквам.
Това си ти. Но страдам от това.
Открий ми твоята душевност,
и знай, с любов ще те даря.© Криси All rights reserved.
Браво, Криси!Имаш невероятен стил!Само така!Винаги напред и нагоре!
