Ще те догоня там на някой ред,
без даже и да знам, че в миг притихнал,
словата на един и същ поет
синхронно се разтварят във душите ни.
Ще те въздъхна, докато четеш
и заблудено чувство ще прескочи
от твоето във моето небе,
дъга като ръка ще се проточи
през пиксели и байтове в часа,
когато в неведение блажено
ще плуваме във същата река,
макар и всеки своя сал възседнал.