Откровение...
Три пъти посягах над думите -
да им сложа вериги. Да ги усмиря.
Три пъти ръцете отпусках -
не можах да простя.
Слушах музика. Спирах мислите -
исках доброто да взема на стоп.
Да избягаме от мястото на причините.
В свят без теб. В друг живот.
И мълчах. Съдех себе си и упреквах
твоята жажда за власт.
Тънката тишина ти отива.
Замълчи! Търся себе си аз.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
