Животът ми приключи – безвъзвратно!
Отиде си, без помен и венец!
Вече няма връщане обратно –
умира и последният ми щурец!

Една надежда тайно ме крепеше,
като камъче под някаква скала.
До смърт сърцето ми от нея се боеше,
а тя прегази го и после бавно спря!

А пред мен е! Слънцето е тя!
Създание с пламтяща дива страст,
с кадифена кожа и катранена коса!
Със сладка и неустоима власт!

И с дъх горещ, като сутрешно кафе,
и устни топли, ароматни и наситени!
От всички най-прекрасното лице –
звездите Бог свали в очите ѝ!

Един живот не стига, да съм с нея,
даже два, даже вечността!
Веднъж ми трябва само да я изживея!
Вечер само – пък после нека да умра!
 
После нека да се гърча, нека да рева,
огън и вода до смърт да ме заливат!
Нека се покажа грешен, пред света, 
и той по малко всеки ден да ме убива!

Да ме тъпче, да ме смазва – да боли!
Да ме влачи, както пясъкът – пороя!
Невиждан ужас нека да ми причини, 
само, моля те – веднъж да бъдеш моя...

...да те милвам и да те целувам, 
впил устни в горещата ти плът!
Да зная, че този път не те сънувам,
че моя си за първи и последен път!

Като волен вятър после ще те пусна –
ще умра и за теб отново ще възкръсна!