May 29, 2020, 10:58 AM

Откровение 

  Poetry
4.5 / 2
718 2 2

Животът ми приключи – безвъзвратно!
Отиде си, без помен и венец!
Вече няма връщане обратно –
умира и последният ми щурец!

 

Една надежда тайно ме крепеше,
като камъче под някаква скала.
До смърт сърцето ми от нея се боеше,
а тя прегази го и после бавно спря!

 

А пред мен е! Слънцето е тя!
Създание с пламтяща дива страст,
с кадифена кожа и катранена коса!
Със сладка и неустоима власт!

 

И с дъх горещ, като сутрешно кафе,
и устни топли, ароматни и наситени!
От всички най-прекрасното лице –
звездите Бог свали в очите ѝ!

 

Един живот не стига, да съм с нея,
даже два, даже вечността!
Веднъж ми трябва само да я изживея!
Вечер само – пък после нека да умра!
 
После нека да се гърча, нека да рева,
огън и вода до смърт да ме заливат!
Нека се покажа грешен, пред света, 
и той по малко всеки ден да ме убива!

 

Да ме тъпче, да ме смазва – да боли!
Да ме влачи, както пясъкът – пороя!
Невиждан ужас нека да ми причини, 
само, моля те – веднъж да бъдеш моя...

 

...да те милвам и да те целувам, 
впил устни в горещата ти плът!
Да зная, че този път не те сънувам,
че моя си за първи и последен път!

 

Като волен вятър после ще те пусна –
ще умра и за теб отново ще възкръсна!
 

© Добри Бонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви!

    Jenna Stannis, стихото е от преди години. Случайно попаднах на него докато търсех нещо на компютъра. Любовта бе спечелена в последствие, но както казах...беше преди години...
  • Хубаво е, Добри 😊
Random works
  • Sometimes misfortune comes to us As heavy rain without shelter. Evaporates all faith and trust As st...
  • You move like the sea, You cast your waves on me And I am moving too, A boat that rocks, And then yo...
  • Appearing as an apparition apart from a parting decision, there lies a momentous vision beyond the r...

More works »