Aug 29, 2008, 12:28 AM

Откупена любов

  Poetry » Love
1.1K 0 3
Крила в мрака захвърлени,
смее се дяволът в ъгъла.
Колко души отхвърлени
ще вземе право във пъкъла.
Преборил е ангел негодникът,
обрекъл го вечно на мъка.
Любовта му отнел  е безбожникът,
оставил едничка заръка -
любовта ще откупи ако даде си крилата.
Крила в мрака захвърлени,
те са на всеки ангел душата.
Така демонът суров
обрекъл на страдание земята.
За една едничка любов,
човек си продава душата...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венелина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...