rajsun (Райчо Русев) rajsun (Райчо Русев)
29 541
Sep 23, 2009, 11:47 AM

Отминаваш

  Poetry » Love
1K 0 14

Знаеш, че те обичах.
Много добре го знаеш.
Като неказана сричка.
Като неканен залез.

Като свидетел случаен
на тайнствено зарево.
Магия или начало
на някакъв друг живот.

Отминаваш. И ти си права.
Всичко тук е игра и
знаеш, че аз съм ù краят.
Не искаш да има край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    браво...Райсън...!*
  • anvedi (Ани Виделова)
    anvedi (Ани Виделова)
    Как да отминеш без коментар тоя зов.Много хубав стих!
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
    Сърдечни поздрави, Райсън!

    ...краят нека отложим
    все още в душите ни
    гълъби гукат,
    себе си ще предположим,
    но любовта има своя поука...
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    Не отминавай никое "Обичам те",
    прошепнато от глас, с очи, с мълчание,
    то идва от пустинни разстояния
    и от ранена светлина изтича.

    Не отминавай никое "Обичам те",
    защото, ако то не те намери,
    Вселената от скръб ще потрепери,
    звездите ще помръкнат от обида.

    Отново се поспри, поспри, не отминавай,
    да те погледат остави очите,
    да те запомнят щедро, до насита
    и после в сънища да те извайват.

    Николай Христозов


    Никой не иска да има край, Райсън. Аплодисменти за искрения стих!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    ВаняИ (Ваня Иванова)
    Хубаво е!Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0