Започни отначало.
Плени си сърна.
Грациозното тяло
белези насъбра.
Потрепери плашлива
и побягна без път.
Заподскача красива
в неприятелски рът.
Грешната си посока -
право към пропастта,
мамеща от дълбоко,
някак не осъзна.
И сега се измъчваш
на ръба съкрушен.
Грубостта си отлъчваш,
в самота разрушен.
Започни отначало.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
