Започни отначало.
Плени си сърна.
Грациозното тяло
белези насъбра.
Потрепери плашлива
и побягна без път.
Заподскача красива
в неприятелски рът.
Грешната си посока -
право към пропастта,
мамеща от дълбоко,
някак не осъзна.
И сега се измъчваш
на ръба съкрушен.
Грубостта си отлъчваш,
в самота разрушен.
Започни отначало.
© Светличка All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
