Nov 12, 2006, 11:45 PM

Отне ми всичко

  Poetry
1.4K 2 1

                   Отне ми всичко


                   Отне ми любовта,
                   отне ми мечтите,
                   взе най-хубавото от мен
                   и сега си тук още по-студен...


                   Искам да станеш пак предишното момче,
                   което знам обичаше ме.
                   Сега си ти различен-
                   отнесен,студен,безразличен...

                      
                   Няма го вече онзи трепет помежду ни,
                   всичко е празни думи...


                   Искам да се върне пак любовта,
                   която ден и нощ гореше нашите сърца,
                   но уви зная,че когато всичко изгоряло е
                   не можем да запалим пепелта.
                   Единствено тя остана от любовта                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е наистина когато
    изцяло опожарена е любовта.
    Раните лекуват се с времето,
    ако няма жар,махни ти пепелта.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...