Такива са природните закони –
уж точни, ала не съвсем наред...
Щом есенният вятър свие клони,
обрулва върховете най-напред.
Ошмулва ги, при все че пролетес
последни винаги се зелват.
Така е с връхния листец:
последен никне – първи го изстрелват.
Така е...
За Дървото на живота
важи обаче друг закон:
обрулят ли го от върха, листото
се гушва на съседен клон.
© Борко Бърборко All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
