Отново...
Потънала в мъката на своята лудост.
Да се държа със тебе студено не мога.
Целуваш ме ти и в тебе се губя.
Аз казах ти някога - за мене си дрога!
Във чашата с вино отново се давя.
Безумно безсмислено, но пак ти прощавам.
Желая те, искам те, какво да направя?
Когато си близо студена да съм, не, не успявам!
С цигара в ръка и болка в сърцето.
Отново спечели, топъл за миг.
Отново ме водиш все там и, където
обичам аз болката и зверския вик.
Не мога, не мога... Без тебе аз вече.
От тебе пак имам ужасната нужда.
Крещя и боли, щом ти си далече.
Прощавам ти пак - на себе си чужда.
Забравям достойнството, мъката, гордостта.
И в твоите прегръдки безсилна потъвам.
Забравям и болката, вика, яростта.
Желязото в мен пред теб се огъва.
Да се сърдя на теб? Не, аз нямам сили.
Прости ми, затова, че простих.
Обичам те днес, обичам те, мили!
Обичайки теб, аз мен нараних!!!
П.С. Но не съжалявам за нищо!!!!!!!!!
Да се държа със тебе студено не мога.
Целуваш ме ти и в тебе се губя.
Аз казах ти някога - за мене си дрога!
Във чашата с вино отново се давя.
Безумно безсмислено, но пак ти прощавам.
Желая те, искам те, какво да направя?
Когато си близо студена да съм, не, не успявам!
С цигара в ръка и болка в сърцето.
Отново спечели, топъл за миг.
Отново ме водиш все там и, където
обичам аз болката и зверския вик.
Не мога, не мога... Без тебе аз вече.
От тебе пак имам ужасната нужда.
Крещя и боли, щом ти си далече.
Прощавам ти пак - на себе си чужда.
Забравям достойнството, мъката, гордостта.
И в твоите прегръдки безсилна потъвам.
Забравям и болката, вика, яростта.
Желязото в мен пред теб се огъва.
Да се сърдя на теб? Не, аз нямам сили.
Прости ми, затова, че простих.
Обичам те днес, обичам те, мили!
Обичайки теб, аз мен нараних!!!
П.С. Но не съжалявам за нищо!!!!!!!!!
© Петя Терзийска All rights reserved.
