Все още не зная кой съм,
в момента се създавам отначало.
Започвам отново от нищо,
след последната суша пресъхнах.
Главата ми е празна, като кофа,
продънена от дълга употреба.
Мислите ми са изтекли,
спасявайки изсъхнало цвете от смърт.
Сега събирам впечатления
и бавно си възвръщам личността.
Отсявам доброто от злото,
изграждам си критерии за бъдното.
© Иван Симеонов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
