Все още не зная кой съм,
в момента се създавам отначало.
Започвам отново от нищо,
след последната суша пресъхнах.
Главата ми е празна, като кофа,
продънена от дълга употреба.
Мислите ми са изтекли,
спасявайки изсъхнало цвете от смърт.
Сега събирам впечатления
и бавно си възвръщам личността.
Отсявам доброто от злото,
изграждам си критерии за бъдното.
© Иван Симеонов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
