Отново искам да те има
да се оглеждам в твоите очи
пак да бъдеш моята Любима
и щастието отдалеч да ни личи.
Отново искам да те има
да бъдеш моят смисъл нов
да стане топло лято вместо зима
изпълнено със палеща любов.
Отново искам да те има
искряща с нежна светлина
съдбата ми без теб е немислима
красива, моя Златокоса същина.
София
08.07.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
... Хубав стих