Sep 27, 2006, 4:05 PM

Отново с теб

  Poetry
1.3K 0 5

Още един ден се бе изнизал от живота ми
Още един ден, в който бях до теб
Жадно долавях ароматът ти
Докосвах коприненото ти лице
За сетен път те бях прегърнал
За сетен път край морските вълни
И пак всички други игнорирахме
Понеже за нас бяхме само аз и ти
Отново усмивката ти заслепи звездите
Отново с теб завърши слънчевият ден
Защото ти си частица от сърцето ми,
уголемяваща се във всеки един момент

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паралкас All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...