Още един ден се бе изнизал от живота ми
Още един ден, в който бях до теб
Жадно долавях ароматът ти
Докосвах коприненото ти лице
За сетен път те бях прегърнал
За сетен път край морските вълни
И пак всички други игнорирахме
Понеже за нас бяхме само аз и ти
Отново усмивката ти заслепи звездите
Отново с теб завърши слънчевият ден
Защото ти си частица от сърцето ми,
уголемяваща се във всеки един момент
© Паралкас All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Радвам се че ви харесва