Sep 8, 2017, 10:14 PM

Отново сам

  Poetry » Love
721 0 0

 

 

 

Отново сам по улиците крача,

събирайки сълзите на сърцето си,

отново сам под сянката на здрача,

търся грешките във себе си.

 

Отново сам във спомените плача,

мрачни и зловещи истини,

търся отговор на следната задача:

- До нея винаги ти бил ли си?

 

Аз всичко от себе си дадох,

жертвах се и бях ти прислуга,

но никога не те предадох,

нито заминах със друга.

 

А ти не ме ли обичаше,

и как се влюби в друг,

това на нищо не приличаше,

но сбогом мила, бях до тук.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...