Небето е тъжно. Вечер проплаква.
Луната изцъклено гледа през него.
Зорницата, свила във себе си мрака,
поема на дните ни тежкото бреме...
И вятърът пърха във здрача, не стене,
притихнала веч е земята печална,
светулка във спомени тихичко дреме,
събужда сълзицата чиста, кристална...
Отново те няма. И няма устата.
Не шепне. Не диша и въздухът даже.
Унесена в мислите, тихо присядам,
и думи напират... на кой да ги кажа?!...
© Криси All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
