Индиана (Криси) Индиана (Криси)
1 218
May 4, 2008, 5:49 PM

Отново те няма...

  Poetry » Love
1.5K 0 40


Небето е тъжно. Вечер проплаква.

Луната изцъклено гледа през него.

Зорницата, свила във себе си мрака,

поема на дните ни тежкото бреме...

И вятърът пърха във здрача, не стене,

притихнала веч е земята печална,

светулка във спомени тихичко дреме,

събужда сълзицата чиста, кристална...

Отново те няма. И няма устата.

Не шепне. Не диша и въздухът даже.

Унесена в мислите, тихо присядам,

и думи напират... на кой да ги кажа?!...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0