Отрицателен баланс
ОТРИЦАТЕЛЕН БАЛАНС
Самотна бях като свещица в храма,
по-дрипава от есенна бреза,
животът ми оказа се измама –
разпъван между радост и сълза.
Аз вярвах всекиму какво говори –
за чест и дълг, за светъл идеал.
Тежат над мен продънени простори
и всъде газя непроходна кал.
Кому съм позволила да ограбва
сърце и труд, и простички мечти?
Нали човек роден е да лети?
Прахосах времето в борба за хляба,
наяве и насън не приютих
скиталеца от тъжния си стих.
© Валентина Йотова All rights reserved.
