Не искам да си вятърът в косите,
но ураганът искам да утихне,
в двете ти ръце да се притисна
и да усещаш моите мисли.
Не искам, а ми трябваш като въздух.
Не трябва, но те искам до полуда.
Не мога да те викам, щом си тръгваш.
Сбогувам се, дано да е заблуда.
© Радка Иванова All rights reserved.