Отвъд живот и смърт
Измамното усещане за дом
на капчици изтича през улуците,
след себе си оставя тих погром
на светлини, илюзии и звуци.
И хайде пак на път. Духът зове
към огнения знак над хоризонта.
Въпросът е – а после, накъде?
До там е просто, даже без жалони.
Била съм вече – изгрев или мрак
съм срещала до линията бяла,
но все пак тръгвам. Знам, че няма как –
за всеки път, потребно е начало.
А някъде, от другата страна,
очаква ме тревожна неизвестност.
Дали е връх, дали е долина?!
Ще видя, като стигна. Колко лесно!
Пак крача, като верен кавалер
на таен орден, скрит в епохи здрачни.
Дори не ми е нужен крачкомер,
защото път не се измерва в крачки.
И стигнала, отвъд живот и смърт,
ще стихна от почуда над земята...
О, Боже! Колко ниско е върхът,
когато стигаш с длани небесата.
© Вики All rights reserved.
