Jul 13, 2010, 3:43 PM

Падаща звезда

  Poetry
1K 0 6

Когато някога умра,

душата ми - при Господа замине,

недей плачи, опрял чело в ръба

на камъка надгробен с мойто име!

 

А по-добре вдигни глава,

в нощта със небосвод премигващ

и избери една звезда,

която е със ярък взор немигващ...

 

Там някъде ще бъда аз,

сърцето ти не ще те подведе

и мъката разкъсваща на глас

разказвай я на звездното небе.

 

Аз вероятно ще съм там

и вероятно ще те чуя...

Как бързам да те утеша

и ставам... падаща звезда!

 

 

на сина ми, 2008 г

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих си сътворила, Никол !
  • Благодаря на всички ви....Е, за бързане - не бързам, но всичко става както е казал този от горе...Писах го в едно особено носталгично настроение и като го написах...ми мина ...
  • Всички ще сме падащи звезди. Поздрав!
  • Тъжно, но някак успокояващо...
  • Неееее!Без последните два реда!Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....