Падналият ангел
(фентъзи)
Очите му... очите му са бездни
и с болка в тях се раждат ветрове,
в зениците му дяволите бесни
на зар залагат нечие сърце...
Пътеките му стръмни с вопли плачат.
През кървавите битки вижда брод
и с милостта красива на палача
за всеки враг издига ешафод.
Предречен е. Чрез сънища – легенди.
С неистовата вяра (вместо цел),
напуснала човешките предели...
готов и за живот, и за разстрел.
Понеже му отрязаха крилете –
прибраха ги за други времена,
отвързаха му сякаш бесовете
и сложиха на пътя му... жена.
Да укроти безпаметната ярост...
почти като весталка в древен храм.
Целувката ѝ беше дива сладост.
Възкръсваше под мъжката му длан.
Изгаряха в божествени пожари,
топеше се безмерната вина.
Обесиха се тежките кошмари
на женски кръст от седем небеса.
Когато му зашиваше крилата
сакрално сякаш вярата заши.
Извезваха ѝ пръстите съдбата –
бе всеки бод от нейните коси.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
