Пагане́
От завесите звездни късам нощно небе –
овкусявам салата с «Дисниленд по китайски»,
ръся въглени с лудост в адски люто шкембе
от зимуващи раци, уж живели по райски...
В полунощ режа час от забравени страсти,
поизносени в джоб от жилетка на луда.
Готвя веща рецепта за петък тринайсти,
чак до кокал изпечен и с висяща присъда…
За десерта е късно! Ни съм Бог, ни съм Юда!
Ще почерпя Луната с къс от хлебно парче
потопено до гуша. Бе́з вино́... без принуда,
а горчи от танин и душа от сърце ще рече́:
„Щипка сол?! Блюдо искам за цяло следястие.
Тъмнината е празник. Светлината – присъда!“
Лумва огън от съвест, а пепелно щастие
ще отсъди по женски: “Пагане́* още мърда!“
*Пагане́ - архетип на тъмната, скрита страна на женското начало, като част от проявлението на Твореца в света на дуалността.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
