От завесите звездни късам нощно небе –
овкусявам салата с «Дисниленд по китайски»,
ръся въглени с лудост в адски люто шкембе
от зимуващи раци, уж живели по райски...
В полунощ режа час от забравени страсти,
поизносени в джоб от жилетка на луда.
Готвя веща рецепта за петък тринайсти,
чак до кокал изпечен и с висяща присъда…
За десерта е късно! Ни съм Бог, ни съм Юда!
Ще почерпя Луната с къс от хлебно парче
потопено до гуша. Бе́з вино́... без принуда,
а горчи от танин и душа от сърце ще рече́: ...