Пак е плакало снощи небето
Пак е плакало снощи небето
с тихи сълзи от звездния рой.
И те плахо потекли, където
спят желания нежни безброй.
Беловежда, луната си спомня
как родиха се много сълзи,
и побрала ги земната стомна,
но мечтата и в мрака пълзи.
И надеждата в спомен пониква.
Отчаяние няма и над рамене
свята обич е сякаш реликва,
и поглеждам към твойто лице.
Тайни вечни отдавна си скътал,
но очите твърдят ли това,
че примират в сърдечния ъгъл
неизречени още слова?
Не, не бързай да тръгваш отново.
Този път е за двама, нали,
не се спъват краката в олово,
щом с очите проглеждат звезди!?
Бъдещето
принадлежи на тези,
които вярват
в красотата
на мечтите си...
http://www.123video.nl/playvideos.asp?MovieID=762926
© Мери Попинз All rights reserved.
