Jun 4, 2010, 12:25 PM

Пак е плакало снощи небето 

  Poetry » Love
613 0 7

 

Пак е плакало снощи небето
с тихи сълзи от звездния рой.
И те плахо потекли, където
спят желания нежни безброй.

 

Беловежда, луната си спомня
как родиха се много сълзи,
и побрала ги земната стомна,
но мечтата и в мрака пълзи.

 

И надеждата в спомен пониква.
Отчаяние няма и над рамене
свята обич е сякаш реликва,
и поглеждам към твойто лице.

 

Тайни вечни отдавна си скътал,
но очите твърдят ли това,
че примират в сърдечния ъгъл
неизречени още слова?

 

Не, не бързай да тръгваш отново.
Този път е за двама, нали,
не се спъват краката в олово,
щом с очите проглеждат звезди!?

 

 

 

Бъдещето
принадлежи на тези,
които вярват
в красотата
на мечтите си...

http://www.123video.nl/playvideos.asp?MovieID=762926

 

 

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • http://www.youtube.com/watch?v=lbUdVaVWJ6Q&feature=related
  • Прекрасно е!
    Топло, гальовно, чувствено, нежно и романтично!
    Успех ти желая !
    Меричка!
    Лека вечер!
  • Красиво изречени слова!
    Въздействащ стих!
    Поздравления!
  • Поспряхте се при мен, и ви поздравявам! И...
    Доста дълго търсих тази песен, усилията ми се възнаградиха... Отново се осмелявам да мечтая...
  • много красиво!
  • Хубаво си го написала!
  • "Пак е плакало снощи небето
    с тихи сълзи от звездния рой.
    И те плахо потекли, където
    спят желания нежни безброй."

    Красиво и въздействащо... Поздравления!


Random works
: ??:??