Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2195
Aug 22, 2012, 5:20 PM

Палечка 

  Poetry » Love
702 0 11

 

 

Тя е толкова мъничка,

 

мъничка,

 

мъничка,

 

мъничка,

че минава през иглено ухо

и през дупчица, процеп, илик.

Ти я носиш във левия джоб,

без въобще да обръщаш внимание.

Тя е седнала на горното копче

и когато ù стане скучно,

се качва бързо на рамото ти

и започва да те гъделичка.

Като прашинка е малка и нежна,

ефирна и така ефимерна.

 

А навън е толкова тъмно,

че светят очите на мрака.

Тя те чака,

а ти си студен.

Ти си толкова, толкова безразличен

и не си същият, когото сънува.

Ти си его,

его,

его

с претенция за Аз Съм.

И се мъчиш

да бъдеш далеч от клишето,

да бъдеш разказвач на живота.

И се мъчиш

да бъдеш модерен,

да бъдеш полезен,

да си свой до мозъка на костите,

докато си просто равнодушен

и студен.

Докато си просто резервиран и зает

на чужда маса,

в чужд апартамент.

 

И не разбираш,

че както може да е мъничка сълза в ръката,

така е всъщност

цялата вселена,

побрала се в сърцето ти.

 

Не я изпускай.

 

 

© Пепър Формаджи All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??