Палечка
Тя е толкова мъничка,
мъничка,
мъничка,
мъничка,
че минава през иглено ухо
и през дупчица, процеп, илик.
Ти я носиш във левия джоб,
без въобще да обръщаш внимание.
Тя е седнала на горното копче
и когато ù стане скучно,
се качва бързо на рамото ти
и започва да те гъделичка.
Като прашинка е малка и нежна,
ефирна и така ефимерна.
А навън е толкова тъмно,
че светят очите на мрака.
Тя те чака,
а ти си студен.
Ти си толкова, толкова безразличен
и не си същият, когото сънува.
Ти си его,
его,
его
с претенция за Аз Съм.
И се мъчиш
да бъдеш далеч от клишето,
да бъдеш разказвач на живота.
И се мъчиш
да бъдеш модерен,
да бъдеш полезен,
да си свой до мозъка на костите,
докато си просто равнодушен
и студен.
Докато си просто резервиран и зает
на чужда маса,
в чужд апартамент.
И не разбираш,
че както може да е мъничка сълза в ръката,
така е всъщност
цялата вселена,
побрала се в сърцето ти.
Не я изпускай.
© Пепър Формаджи All rights reserved.
