Памет
Защото мъртвите остават в нас...
Робърт Блай
Моите мъртви приятели
бдят над живота ми:
със светлите си погледи
те сочат път за дните,
огряват нощните ми светове
и тихомълком разговаряме
с неотмилели стихове.
Моите мъртви приятели
ми разказват за смъртта-
слава богу,че ги помня живи!
Погледна ли сега небето
наситено със лятна светлина,
докосвам техните селения.
Моите мъртви приятели
ми даряват спомен и надежда,
че все някога (засега е тайна)
ще се срещнем някъде-
далече от суетен грях,
от завистта стаила злоба,
сред непорочна красота,
с разтворени за любов прегръдки.
Все някога моите приятели
ще ме посрещат някъде.
Но днес те ми дават сила
да ги нося живи в мен...
За всичко се намират свидетели.
Кому е нужно да съм там?
Сега живея с вярата,
че все някога,все някъде
ще се слея с тях...
Нали времето надълго
проверява истинските чувства?
© Стойчо Станев All rights reserved.
