Че е панта Пантелей,
знае се, но и да пей
ето днеска че захвана.
Посред стаята застана
и като се разрева...
Бре, магаре ли е това
и отде дошло е тук!?
Но накрая, звук след звук,
изяснява се на всеки –
не магаре, а човек и
по-точно Пантелей
„пее“.
Панто, занемей!
Стихчето е от новата ми детска книжка "Весел свят" 2
© Борко Бърборко All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
