Опашката пред него е безкрайна,
миглите му слепват. И тежат.
Хората пред нея – все досадници,
едни и същи. Гледат я. Мълчат.
Той стиска в шепата си две банкноти,
свити на измачкано руло:
но с тях ще купи бъдеще отново –
и мисълта за нещо по-добро.
Ще се изгуби в някой паралел,
където да издига свои кули;
където в дланите си ще е взел
самоличност. (Даже и обрулена.) ...