На Боби Кастеелс

Ухайна роза, цъфнала в нощта,

видение неземно, тъй прекрасно!

видение омайно, но опасно

защо на Дявола ме завеща?

Във твойта бездна огнена попаднах,

за греховете си в нея горях,

но въпреки това щастлив пак бях,

макар че своята любов изстрадах!

Какво да правя, като ме омая,

със прелести неземни ме плени -

простих ти всичко що ми причини,

разбрах, че твой съм роб накрая!

А твоите желания безброй

не мога да изпълня и да искам,

че твоята любов ме тъй подтиска,

повлича ме като жесток порой!

Как да разкъсам твоята верига,

как да намеря свойта свобода,

че с твоята любов ме облада,

уби желанието ми за друга!

О, Господи, от този огнен ад

спаси душата ми терзана,

че няма лек за тази рана

и няма връщане назад!

01.02.2015 г.

Боби,успех на новата ти книга!