Pавнозначното на рай
Предутринно пак жилава надежда
изправя се с издрани колене,
кварталът тих е, утро е. Изглежда
е птица долетяла. Или не.
Онази чудна лястовица бела,
която носи малки чудеса,
перцата си грижливо е преплела,
в косите на дете. Или не са,
не са коси. На птицата в очите,
молитвите ми вдигат светъл храм,
притихнете ли в миг и замълчите,
то всеки чудо ще извае. Сам.
Безбожници, клеветници, мръсници...
сами сме си начало, или край,
а чудесата са плашливи птици,
любов е равнозначното на рай.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
